● Първа присъда в Страсбург срещу България заради присъда, постановена само защото подсъдимата е ромка
Текущи | Архив
2010-03-26 06:03
Националният исторически музей започва нови разкопки на скалния масив Белинташ в района на село Врата, община Асеновград, през юни тази година. На среща между директора на музея д-р Иван Христов и кмета на общината д-р Христо Грудев стана ясно, че експедицията ще се проведе под ръководството на НИМ и Министерството на културата. Последните данни на учените от мястото са от 2003 година и те показват, че обектът може да съперничи по значимост и параметри с известния скален град Перперикон. Сред мотивите за продължаване на археологическото проучване на светилището е и фактът, че Белинташ е сред най-посещаваните туристически обекти в Западните Родопи.
Белинташ е скално плато с дължина около 300 метра и ширина 35-45 метра, високо е около 50 метра. Горната площадка на скалата е равна и гладка, като изсечена с нож. Издълбани върху нея геометрични фигури и канали образуват картата на звездното небе и съзвездията. На платото има и три кладенеца с гладки стени, които представляват правилни цилиндри с диаметър 1,50 метра и дълбочина 2,30 метра. Името на скалата, в превод от древните тюркски езици, според някои изследователи, означава “умен камък”. Предполага се, че тук е било едно от големите древни светилища на траките в Родопите, тъй катов района е намерена единствената сребърна плочка с образа на бог Сабазий. Изследователи на района са сигурни, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знанията на траките.
Нови археологически разкопки на Белинташ
Националният исторически музей започва нови разкопки на скалния масив Белинташ в района на село Врата, община Асеновград, през юни тази година. На среща между директора на музея д-р Иван Христов и кмета на общината д-р Христо Грудев стана ясно, че експедицията ще се проведе под ръководството на НИМ и Министерството на културата. Последните данни на учените от мястото са от 2003 година и те показват, че обектът може да съперничи по значимост и параметри с известния скален град Перперикон. Сред мотивите за продължаване на археологическото проучване на светилището е и фактът, че Белинташ е сред най-посещаваните туристически обекти в Западните Родопи.
Белинташ е скално плато с дължина около 300 метра и ширина 35-45 метра, високо е около 50 метра. Горната площадка на скалата е равна и гладка, като изсечена с нож. Издълбани върху нея геометрични фигури и канали образуват картата на звездното небе и съзвездията. На платото има и три кладенеца с гладки стени, които представляват правилни цилиндри с диаметър 1,50 метра и дълбочина 2,30 метра. Името на скалата, в превод от древните тюркски езици, според някои изследователи, означава “умен камък”. Предполага се, че тук е било едно от големите древни светилища на траките в Родопите, тъй катов района е намерена единствената сребърна плочка с образа на бог Сабазий. Изследователи на района са сигурни, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знанията на траките.
