● Първа присъда в Страсбург срещу България заради присъда, постановена само защото подсъдимата е ромка
Текущи | Архив
2010-03-28 02:03

Точно 37 години след смазването на протеста в с.Корница, община Гоце Делчев, област Благоевград, на бял свят се появиха и първите снимки от събитието. Приятели от района ми изпратиха линк към форума на селото (kornitsa.com), където снимките са били публикувани преди няколко часа. Показателно е, че 37 години по-късно авторът на снимките иска да остане анонимен. Вероятно осъзнава, че той показва първото доказателство.
Чувал съм историята от местни хора. Бил съм и в самото село. Разкази много. Участници в събитията от ДС също разказват своята версия. Но досега всичко бяха разкази. Чак сега имаме и образа - не всички са мълчали, имало е съпротива в България.
Когато през декември 1972г. селяните научават, че държавата иска да смени мюсюлманските им имена с християнски, те започват мълчалив протест. Три месеца жените и децата са на площада. Три месеца. Денонощно. Накрая идват спецчастите и всичко приключва. С убити и ранени, и с нови имена. От близките две села - Лъжница и Брезница, хората научават какво става и тръгват да помагат на съседите си. Пак убити и ранени, и пак нови имена.
Във форума на селото пише, че снимката е направена един ден преди да дойдат калашнииците. Доказателство има. Страх - също. 37 години по-късно.
автор: Иван Бедров, ivanbedrov.com
37 години след смазването на протеста в Корница - не всички са мълчали

Точно 37 години след смазването на протеста в с.Корница, община Гоце Делчев, област Благоевград, на бял свят се появиха и първите снимки от събитието. Приятели от района ми изпратиха линк към форума на селото (kornitsa.com), където снимките са били публикувани преди няколко часа. Показателно е, че 37 години по-късно авторът на снимките иска да остане анонимен. Вероятно осъзнава, че той показва първото доказателство.
Чувал съм историята от местни хора. Бил съм и в самото село. Разкази много. Участници в събитията от ДС също разказват своята версия. Но досега всичко бяха разкази. Чак сега имаме и образа - не всички са мълчали, имало е съпротива в България.
Когато през декември 1972г. селяните научават, че държавата иска да смени мюсюлманските им имена с християнски, те започват мълчалив протест. Три месеца жените и децата са на площада. Три месеца. Денонощно. Накрая идват спецчастите и всичко приключва. С убити и ранени, и с нови имена. От близките две села - Лъжница и Брезница, хората научават какво става и тръгват да помагат на съседите си. Пак убити и ранени, и пак нови имена.
Във форума на селото пише, че снимката е направена един ден преди да дойдат калашнииците. Доказателство има. Страх - също. 37 години по-късно.
автор: Иван Бедров, ivanbedrov.com


