Текущи | Архив
2010-04-06 01:04
Малко е да се каже, че екипът ни се шокира, когато преди няколко години правихме репортаж за дете с диабет в Пловдив – то не получаваше следобедната си доза инсулин само защото медицинското лице в детската градина е с работно време до 16 часа, а инсулинът се поставя в 16, 30! И сега сме убедени, че това е не само неразбиране на болестта, не само немарливост, но и престъпна безотговорност...
За да няма повече такива случаи, трябва да се възпитава отношение към диабетноболните и практическо обучение какво да се прави в различни ситуации, твърдим и сега. Затова F2F TV аплодира обучението, което стартира днес в 20 града у нас – в ролята на обучаеми ще са лекари и медицински сестри от детските градини и училищата. Те ще започнат да се учат как се измерва кръвната захар, как се поставя инсулин, как се работи с инсулинови помпи и инсулинови писалки. Ендокринолози ще им разяснярт и що е то „хипогликемията”, „хипергликемията” и индикаторите за поставяне на „Глюкагон”. Обучението, в което ще бъдат включени и семействата на деца с диабет, е част от проекта „Децата с диабет не са различни”, организиран от Националната асоциация на децата с диабет. Оттам съобщават, че целта е да се повишат грижите за децата с диабет в училищата и детските градини и с това да се помогне на тяхното физическо, психично и пубертетно развитие.
В световен мащаб разпространението на диабета се увеличава непрекъснато. Вече се говори за пандемия, засягаща всички възрастови групи. Характерно за заболяването е, че то засяга и новородените.
Данните у нас сочат, че децата с диабет са около 3000. Докато преди 10 години най-чест беше диабетът в пубертетната възраст, сега стряскащата тенденция е към снижаване на възрастта – около 5-6 години. Отключващите фактори са критичния преход от предучилищна в училищна възраст и предизвикателства на нова обстановка и ангажименти.
Според експерти, честотата на заболяването се дължи и на стреса, разпространението на вирусните инфекции, увеличената репродуктивност на млади хора с диабет с възможност за онаследяване на диабетогенната предиспозиция. Специалистите по ендокринология отчитат, че детският диабет е много лабилен. Той се влияе от промените в теглото и височината, както и от хормоналния дисбаланс в пубертетната възраст. Ключови фактори са и непредсказуемата физическа активност и прием на храна, свръхнатоварването в училище, променливия дневен режим.
У нас наблюдението, контрола и грижите за децата с диабет от пеленачета до 18 години са унифицирани и се извършват по единни стандарти. Те се обслужват от педиатри-ендокринолози от регионалните университетски клиники във София, Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора. За тях са осигурени необходимите инсулинови препарати, инжекционни устройства, глюкомери и 1 100 броя тест ленти годишно. Осемдесет процента от децата са на интензифициран инсулинов режим – от 4 до 6 инжектирания на инсулин дневно и минимум 4 убождания за контрол на кръвната захар.
В България вече се налага модерното лечение с използването на инсулиновите помпи. С тях се дава възможност да се адаптира инсулиновата доза и лечението да се доближи максимално до ендогенната инсулинова секреция като при здрави деца. Така се постига отличен метаболитен контрол и се подобрява качеството на живот. Отчита се, че комплексното лечение – инсулин, диета, физическа активност дава добри резултати в съчетание с обучението в самоконтрол.
Медици ще се учат как да се борят с детския диабет
Малко е да се каже, че екипът ни се шокира, когато преди няколко години правихме репортаж за дете с диабет в Пловдив – то не получаваше следобедната си доза инсулин само защото медицинското лице в детската градина е с работно време до 16 часа, а инсулинът се поставя в 16, 30! И сега сме убедени, че това е не само неразбиране на болестта, не само немарливост, но и престъпна безотговорност...
За да няма повече такива случаи, трябва да се възпитава отношение към диабетноболните и практическо обучение какво да се прави в различни ситуации, твърдим и сега. Затова F2F TV аплодира обучението, което стартира днес в 20 града у нас – в ролята на обучаеми ще са лекари и медицински сестри от детските градини и училищата. Те ще започнат да се учат как се измерва кръвната захар, как се поставя инсулин, как се работи с инсулинови помпи и инсулинови писалки. Ендокринолози ще им разяснярт и що е то „хипогликемията”, „хипергликемията” и индикаторите за поставяне на „Глюкагон”. Обучението, в което ще бъдат включени и семействата на деца с диабет, е част от проекта „Децата с диабет не са различни”, организиран от Националната асоциация на децата с диабет. Оттам съобщават, че целта е да се повишат грижите за децата с диабет в училищата и детските градини и с това да се помогне на тяхното физическо, психично и пубертетно развитие.
В световен мащаб разпространението на диабета се увеличава непрекъснато. Вече се говори за пандемия, засягаща всички възрастови групи. Характерно за заболяването е, че то засяга и новородените.
Данните у нас сочат, че децата с диабет са около 3000. Докато преди 10 години най-чест беше диабетът в пубертетната възраст, сега стряскащата тенденция е към снижаване на възрастта – около 5-6 години. Отключващите фактори са критичния преход от предучилищна в училищна възраст и предизвикателства на нова обстановка и ангажименти.
Според експерти, честотата на заболяването се дължи и на стреса, разпространението на вирусните инфекции, увеличената репродуктивност на млади хора с диабет с възможност за онаследяване на диабетогенната предиспозиция. Специалистите по ендокринология отчитат, че детският диабет е много лабилен. Той се влияе от промените в теглото и височината, както и от хормоналния дисбаланс в пубертетната възраст. Ключови фактори са и непредсказуемата физическа активност и прием на храна, свръхнатоварването в училище, променливия дневен режим.
У нас наблюдението, контрола и грижите за децата с диабет от пеленачета до 18 години са унифицирани и се извършват по единни стандарти. Те се обслужват от педиатри-ендокринолози от регионалните университетски клиники във София, Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора. За тях са осигурени необходимите инсулинови препарати, инжекционни устройства, глюкомери и 1 100 броя тест ленти годишно. Осемдесет процента от децата са на интензифициран инсулинов режим – от 4 до 6 инжектирания на инсулин дневно и минимум 4 убождания за контрол на кръвната захар.
В България вече се налага модерното лечение с използването на инсулиновите помпи. С тях се дава възможност да се адаптира инсулиновата доза и лечението да се доближи максимално до ендогенната инсулинова секреция като при здрави деца. Така се постига отличен метаболитен контрол и се подобрява качеството на живот. Отчита се, че комплексното лечение – инсулин, диета, физическа активност дава добри резултати в съчетание с обучението в самоконтрол.
