● Випускници от всички поколения се събират за половин вековния юбилей на Немската гимназия в Бургас
Текущи | Архив
2010-04-21 12:04
Веднъж годишно ЕП проверява начинa, по който различните институции в страните членки на ЕС са изразходвали своите бюджети. От ноември миналата година, когато Европейската сметна палата представи своя доклад за 2008 година, членовете на парламентарната комисия по бюджетен контрол започнаха да проверяват как са били изразходвани парите от бюджета на ЕС за финансовата 2008-ма. Така България наред с всички страни-членки на общността, попадна под прицела на европейските проверки. Днес ЕП ще решава дали да одобри начина, по който институциите и агенциите са управлявали тези пари.
Ето как присъства страната ни в докалада за освобождаване от отговорност на Комисията по бюджетен контрол:
Вярно е, че сме посочени като страна с доста голям % грешки – 6 - при прилагането на помощите за площи от Европа. Но се оказва, че тя не нито единствената в този ред на нередовни държави, нито с най-много грешки - Румъния е с 12,57%, Гърция – с 3,70%, а грешки допускат дори Франция и Германия – 0,20% и 0,3%. За да се коригира това, от Комисията по бюджетен контрол в ЕК настояват за предприемане на ефективни ответни мерки.
Пак с тази цел се посочват и други проблеми в страните от ЕС и забележете, те пак не са само у нас. Според докалада, „“значителни слабости““ са констатирани в разплащателните агенции в три държави: България, Румъния и Обединеното кралство (Шотландия). Комисията обаче отбелязва, че „“са взети мерки за справяне с тези слабости““. Но две от държавите – България и Обединенто кралство – са посочени и за неправилно прилагане за идентификация на земеделските парцели. В тази връзка Сметната палата е отчела „“съществени недостатъци““ и в Испания и Португалия.
В областта на прилагането на предприсъединителните програми, Комисията изразява съжаление, че не са „“установени нередовни проекти за подпомагане и не са предприети подходящи последващи действия в тази връзка““ и настоятелно призовава България да приеме подробен план за действие в ““тясно сътрудничество с Комисията и под строгия надзор на независим одитор“. Този план трябва да постигне „“конкретни, измерими, постижими, реалистични и срочни цели““, като създаване на прозрачни правила за обществени поръчки, които отговарят на международните стандарти и не ограничават участието на международни участници, налагайки им огромни вътрешни административни тежести.
Колкото до дежурната тема за АЕЦ Козлодуй, в доклада се отбелязва, че работата по извеждане от експлоатация ще приключи до 19 октомври 2035 година и се отправя искане към Сметната палата да наблюдава внимателно средствата, които се използват там.
ЕП решава как е разходван бюджета на институциите за 2008, България присъства в доклада
Веднъж годишно ЕП проверява начинa, по който различните институции в страните членки на ЕС са изразходвали своите бюджети. От ноември миналата година, когато Европейската сметна палата представи своя доклад за 2008 година, членовете на парламентарната комисия по бюджетен контрол започнаха да проверяват как са били изразходвани парите от бюджета на ЕС за финансовата 2008-ма. Така България наред с всички страни-членки на общността, попадна под прицела на европейските проверки. Днес ЕП ще решава дали да одобри начина, по който институциите и агенциите са управлявали тези пари.
Ето как присъства страната ни в докалада за освобождаване от отговорност на Комисията по бюджетен контрол:
Вярно е, че сме посочени като страна с доста голям % грешки – 6 - при прилагането на помощите за площи от Европа. Но се оказва, че тя не нито единствената в този ред на нередовни държави, нито с най-много грешки - Румъния е с 12,57%, Гърция – с 3,70%, а грешки допускат дори Франция и Германия – 0,20% и 0,3%. За да се коригира това, от Комисията по бюджетен контрол в ЕК настояват за предприемане на ефективни ответни мерки.
Пак с тази цел се посочват и други проблеми в страните от ЕС и забележете, те пак не са само у нас. Според докалада, „“значителни слабости““ са констатирани в разплащателните агенции в три държави: България, Румъния и Обединеното кралство (Шотландия). Комисията обаче отбелязва, че „“са взети мерки за справяне с тези слабости““. Но две от държавите – България и Обединенто кралство – са посочени и за неправилно прилагане за идентификация на земеделските парцели. В тази връзка Сметната палата е отчела „“съществени недостатъци““ и в Испания и Португалия.
В областта на прилагането на предприсъединителните програми, Комисията изразява съжаление, че не са „“установени нередовни проекти за подпомагане и не са предприети подходящи последващи действия в тази връзка““ и настоятелно призовава България да приеме подробен план за действие в ““тясно сътрудничество с Комисията и под строгия надзор на независим одитор“. Този план трябва да постигне „“конкретни, измерими, постижими, реалистични и срочни цели““, като създаване на прозрачни правила за обществени поръчки, които отговарят на международните стандарти и не ограничават участието на международни участници, налагайки им огромни вътрешни административни тежести.
Колкото до дежурната тема за АЕЦ Козлодуй, в доклада се отбелязва, че работата по извеждане от експлоатация ще приключи до 19 октомври 2035 година и се отправя искане към Сметната палата да наблюдава внимателно средствата, които се използват там.
