Текущи | Архив
2010-04-24 03:04
Това стана възможно благодарение на една странна и страшно-атрактивно-тъжна акция на двама мъже от черен пипер: писателят Александър Секулов и художникът Атанас Хранов. Те положиха бронзово паве с размер 23 на 12 сантиметра с гравиран надпис "Седмото тепе" между събратята му от сиенит на паважа при улиците "Отец Паисий" и "Патриарх Евтимий", за да се запази легендарният брой на хълмовете в Пловдив.
Стъпването върху бронзовия символ на най-малкото тепе те издига върху невидимия и неразрушим хълм на пловдивския дух, носи просветление, кураж и късмет, разказват Хранов и Секулов.
Пловдив няма памет за разрушителите, в благодарната му памет живеят само съзидателите, убедени са двамата.
Седмото възвишение над града е разрушено на два пъти – в периода от края на 19 и началото на 20 век и в последните три години. От сиенитните му скали е правен паваж за улици, а в последните години останките му бяха продадени от властта, изкопани, взривени и разпиляни до последната каменна прашинка.
Двамата автори имат идеята над малкия вграден бронзови хълм да има камера, предаваща постоянно в интернет.
Така всеки ще може да стъпи върху хълма, да погледне нагоре и да помаха щастливо на целия останал свят, казват двамата приятели.
Дали?
Пловдив отново със 7-ми хълм
Това стана възможно благодарение на една странна и страшно-атрактивно-тъжна акция на двама мъже от черен пипер: писателят Александър Секулов и художникът Атанас Хранов. Те положиха бронзово паве с размер 23 на 12 сантиметра с гравиран надпис "Седмото тепе" между събратята му от сиенит на паважа при улиците "Отец Паисий" и "Патриарх Евтимий", за да се запази легендарният брой на хълмовете в Пловдив.
Стъпването върху бронзовия символ на най-малкото тепе те издига върху невидимия и неразрушим хълм на пловдивския дух, носи просветление, кураж и късмет, разказват Хранов и Секулов.
Пловдив няма памет за разрушителите, в благодарната му памет живеят само съзидателите, убедени са двамата.
Седмото възвишение над града е разрушено на два пъти – в периода от края на 19 и началото на 20 век и в последните три години. От сиенитните му скали е правен паваж за улици, а в последните години останките му бяха продадени от властта, изкопани, взривени и разпиляни до последната каменна прашинка.
Двамата автори имат идеята над малкия вграден бронзови хълм да има камера, предаваща постоянно в интернет.
Така всеки ще може да стъпи върху хълма, да погледне нагоре и да помаха щастливо на целия останал свят, казват двамата приятели.
Дали?
