● Доживяхме американци да търсят начини как Пловдив да стане бранд на международния туристически пазар
Текущи | Архив
2010-08-13 12:08
Звездопадът така и не успя да сбъдне нито едно съкровено желание на 35 годишен пловдивчанин, който се качи специално на Белинташ, за да си пожелае нещо. Но не оцеля след полет от 15 метрова скала.
Всичко това – пред очите на две жени и под светлината само на звездното небе. В нощта на 12 срещу 13 август. Петък 13-ти... Четвъртък 12-ти... нещастието не е в цифрите. А в хората, които откриват символика в тях. Както и в думите. Дори както в природните феномени. Или дори във физически обяснимите неща като светлия звезден дъжд снощи.
Какво е мислел младият мъж, докато е ставал да запали внезапно изгасналия огън, който малко преди това сам е разпалил? Дали като дете се е повдигал на пръсти да докосне небето така, както десетки свои връстници са правели? Дали и този път е протегнал ръка да пипне безкрайното? Или – изморен от деня, просто е загубил равновесие? Или му е прилошало? Защо с двете жени е избрал да чакат звездопада близо до ръба на отвесна скала? Толкова ли е атавистичен порива ни да скочим в бездната...
Въпроси, които ще останат без отговор - небе, чиито звезди ще ни лъжат, че са паднали. И че ще изпълнят това, което толкова много искаме...
Любопитството да види падащи звезди отне живота на млад пловдивчанин
Звездопадът така и не успя да сбъдне нито едно съкровено желание на 35 годишен пловдивчанин, който се качи специално на Белинташ, за да си пожелае нещо. Но не оцеля след полет от 15 метрова скала.
Всичко това – пред очите на две жени и под светлината само на звездното небе. В нощта на 12 срещу 13 август. Петък 13-ти... Четвъртък 12-ти... нещастието не е в цифрите. А в хората, които откриват символика в тях. Както и в думите. Дори както в природните феномени. Или дори във физически обяснимите неща като светлия звезден дъжд снощи.
Какво е мислел младият мъж, докато е ставал да запали внезапно изгасналия огън, който малко преди това сам е разпалил? Дали като дете се е повдигал на пръсти да докосне небето така, както десетки свои връстници са правели? Дали и този път е протегнал ръка да пипне безкрайното? Или – изморен от деня, просто е загубил равновесие? Или му е прилошало? Защо с двете жени е избрал да чакат звездопада близо до ръба на отвесна скала? Толкова ли е атавистичен порива ни да скочим в бездната...
Въпроси, които ще останат без отговор - небе, чиито звезди ще ни лъжат, че са паднали. И че ще изпълнят това, което толкова много искаме...
