● Доживяхме американци да търсят начини как Пловдив да стане бранд на международния туристически пазар
Текущи | Архив
2011-02-06 03:02
Че филибелийският характер е нещо, което си струва да се изучи, ако си решил да живееш под тепетата, е ясно на всеки, прекарал повече от година в Пловдив. Но че филибелията си мре да се повдига на пръсти, за да се премери с по-високите от него, може да разбере човек, който се спира в града дори и само за седмица.
Ако случайно бяхте попаднали на представянето на книгата "Особености на филибелийския характер" в края на миналата седмица, щяхте да прозрете и нещо друго – че този тип пловдивски чешитлък вече е с твърде посребрели коси и може би е на път да изчезне заедно с хората, които ги носят.
Сам анализирайки преклонната средна възраст на публиката, дошла за представянето на книгата му, нейният автор - журналистът Евгени Тодоров, който почти от зората на демокрацията ръководи и съвсем тясно пловдивската телевизия ПОТ – побърза да каже, че е добре да се помисли как чувствата, които всички в залата питаят към Пловдив, вече да се предадат на по-младите.
Да, но ако досега тези чувства не са предадени, как това да се случи днес? Нима само със спомени за минали места, събития и хора можеш да събудиш някакво особено вълнение към един град? Който, макар и толкова древен като Пловдив, е добре да живее не в миналото, а в настоящето и бъдещето?
Знак, че това може да стане, даде виртуозното изпълнение на пиано на едно момче от града, с което стартира представянето на книгата. Но... за съжаление, нищо от това, което се случи след това, не подсказа връзка с постиженията на детето и световната слава, която то вече носи, освен за себе си, и за своя град.
След този силен старт и няколко колоритни думи на шефа на Историческия музей Стефан Шивачев за това каква точно е тази книга, Евгени заяви, че се случва нещо като съзаклятие и прочете възвание с предупреждение как пловдивчани "ще денонсират Акта на Съединението и ще си върнат Източна Румелия, ако продължава да се подценява Пловдив". Във възванието - с леко намигване, естествено - Евгени призовава Пловдив да приюти две министерства – на културата и на финансите, да си избира генерал-губернатор с ранга на президент и най-после – в него да преместят поне веднъж седмично депутатските събирания, а на Музея на съединението да се изпише не "Съединението прави силата", а "Густо, майна, Филибето". "Ако тези искания не се изпълнят, ще отменим честванията на Шести септември" - завършва авторът.
След възванието се възцари тишина и хората се замислиха - в залата витаеше нещо от настроенията на Вазовите чичовци - усещаше се някаква почуда, примесена със скрито напрежение и дремещ устрем. Разбраха ли те, Евгени?
Сега идват избори, като се изправи някой кандидат за кмет пред вас, питайте го с какво е станал известен Мильо, откъде е минавала двойката... - и ако не знае, не гласувайте за него! - подкани авторът.
И в залата стана още по-тежко...Дали пак го разбраха?
После, след няколко дълги и напоителни речи от присъстващите, в които всеки разказваше своите лични спомени... и градът някак се разми в тях... а бъдещето му - още повече.
Дали президентът Петър Стоянов, който пристигна заради самия Евгени, подписа възванието и стана член на Клуба на филибелията, така и екипът ни нямаше сили да дочака и види... не видяхме дали в него се включиха и присъстващите на книжното представяне Иво Калчев, заклет демократ и един от възпитаниците на останалия легенда Френския мъжки колеж под тепетата, Владо Дончев - ексдепутат от НДСВ, Красимир Елдъров - адвокат, Тодор Христев - бивш шеф на АТАКА Пловдив ... и т.н, и т.н...
Впрочем, какво, ако са се включили?
Не е ли това е само още една форма на социално общуване, а не група, която готви план за истинското пловдивско възраждане?
Евгени, Евгени, да беше оставил Възванието само като литературна реалност...
Oсобености на филибелийството или Филибелийски фейсбук на живо
Че филибелийският характер е нещо, което си струва да се изучи, ако си решил да живееш под тепетата, е ясно на всеки, прекарал повече от година в Пловдив. Но че филибелията си мре да се повдига на пръсти, за да се премери с по-високите от него, може да разбере човек, който се спира в града дори и само за седмица.
Ако случайно бяхте попаднали на представянето на книгата "Особености на филибелийския характер" в края на миналата седмица, щяхте да прозрете и нещо друго – че този тип пловдивски чешитлък вече е с твърде посребрели коси и може би е на път да изчезне заедно с хората, които ги носят.
Сам анализирайки преклонната средна възраст на публиката, дошла за представянето на книгата му, нейният автор - журналистът Евгени Тодоров, който почти от зората на демокрацията ръководи и съвсем тясно пловдивската телевизия ПОТ – побърза да каже, че е добре да се помисли как чувствата, които всички в залата питаят към Пловдив, вече да се предадат на по-младите.
Да, но ако досега тези чувства не са предадени, как това да се случи днес? Нима само със спомени за минали места, събития и хора можеш да събудиш някакво особено вълнение към един град? Който, макар и толкова древен като Пловдив, е добре да живее не в миналото, а в настоящето и бъдещето?
Знак, че това може да стане, даде виртуозното изпълнение на пиано на едно момче от града, с което стартира представянето на книгата. Но... за съжаление, нищо от това, което се случи след това, не подсказа връзка с постиженията на детето и световната слава, която то вече носи, освен за себе си, и за своя град.
След този силен старт и няколко колоритни думи на шефа на Историческия музей Стефан Шивачев за това каква точно е тази книга, Евгени заяви, че се случва нещо като съзаклятие и прочете възвание с предупреждение как пловдивчани "ще денонсират Акта на Съединението и ще си върнат Източна Румелия, ако продължава да се подценява Пловдив". Във възванието - с леко намигване, естествено - Евгени призовава Пловдив да приюти две министерства – на културата и на финансите, да си избира генерал-губернатор с ранга на президент и най-после – в него да преместят поне веднъж седмично депутатските събирания, а на Музея на съединението да се изпише не "Съединението прави силата", а "Густо, майна, Филибето". "Ако тези искания не се изпълнят, ще отменим честванията на Шести септември" - завършва авторът.
След възванието се възцари тишина и хората се замислиха - в залата витаеше нещо от настроенията на Вазовите чичовци - усещаше се някаква почуда, примесена със скрито напрежение и дремещ устрем. Разбраха ли те, Евгени?
Сега идват избори, като се изправи някой кандидат за кмет пред вас, питайте го с какво е станал известен Мильо, откъде е минавала двойката... - и ако не знае, не гласувайте за него! - подкани авторът.
И в залата стана още по-тежко...Дали пак го разбраха?
После, след няколко дълги и напоителни речи от присъстващите, в които всеки разказваше своите лични спомени... и градът някак се разми в тях... а бъдещето му - още повече.
Дали президентът Петър Стоянов, който пристигна заради самия Евгени, подписа възванието и стана член на Клуба на филибелията, така и екипът ни нямаше сили да дочака и види... не видяхме дали в него се включиха и присъстващите на книжното представяне Иво Калчев, заклет демократ и един от възпитаниците на останалия легенда Френския мъжки колеж под тепетата, Владо Дончев - ексдепутат от НДСВ, Красимир Елдъров - адвокат, Тодор Христев - бивш шеф на АТАКА Пловдив ... и т.н, и т.н...
Впрочем, какво, ако са се включили?
Не е ли това е само още една форма на социално общуване, а не група, която готви план за истинското пловдивско възраждане?
Евгени, Евгени, да беше оставил Възванието само като литературна реалност...
