Мисиите, според Националната отбранителна стратегия, която правителството прие,  остават три – отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време, с произтичащите от тях задачи. 

При изпълнение на мисията в подкрепа на международния мир се предвижда въоръжените сили да участват в продължителни операции с един усилен батальон или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили, като общото количество на личния състав, ангажиран в тях, не надвишава 1000 души, а ротацията на контингентите се осъществява на шест месеца. ВМС участват с декларираните сили в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата за период от три до шест месеца в рамките на една година. ВВС участват с хеликоптери, без ротация, за период от шест месеца в рамките на една година и необходимия личен състав. За участие в операциите, по целесъобразност, се осигуряват логистични и поддържащи елементи.

Стратегията посочва, че структурата и числеността на въоръжените сили са тясно свързани с определените в процеса на отбранително планиране необходими оперативни способности. България изгражда единен комплект въоръжени сили, адекватен на новите заплахи, с една и съща структура за изпълнение на задачи в мирно време, при кризи и при война. Мирновременният състав се комплектува на професионален принцип. За доокомплектуване с личен състав и техника се изгражда и поддържа доброволен резерв. Във функционално отношение въоръжените сили включват сили за развръщане и сили за отбрана, а в зависимост от предназначението и задачите си – сили с висока и сили с ниска степен на готовност.

Човешките ресурси са определени като най-важният елемент на отбранителните способности и основен капитал на въоръжените сили. Като приоритет в развитието на логистичната поддръжка е посочено изграждането на способности за поддръжка на войските и силите, участващи в многонационални съвместни операции далеч от територията на страната. Другите ресурси за отбрана, разработени в стратегията, са информационните и финансовите. Посочва се, че разходите за Министерството на отбраната трябва да бъдат поддържани на относително постоянно равнище не по-малко от 1,5% от БВП, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите – не по-малко от 2 на сто.

Националната отбранителна стратегия е с 10-годишен времеви хоризонт. Предвижда се през 2015 година да й бъде направен междинен преглед, а през 2020-та – пълен преглед и преиздаване.

Проектът на отбранителна стратегия е публикуван за обсъждане в интернет страницата на МО тук.