Семейство Pato Rodríguez, семейство López Sousa и г-н Rodrigo Manuel Puga Lueiro имали резервация за полет на Air France от Париж до Vigo на 25 септември 2008 г. Полетът започнал, както бил планиран, но скоро след това поради технически проблем самолетът се върнал на летище Шарл дьо Гол. Всички пътници получили резервация за алтернативни полети на следващия ден; въпреки това в периода между полетите помощ от авиокомпанията била предложена само на г-н Puga Lueiro. Семейство Pato Rodríguez било премаршрутирано до Oporto и оттам трябвало да вземе такси до дома си във Vigo.

Всички пътници предявили иск за обезщетение в размер на EUR 250 на пътник поради отменения полет. Семейство Pato Rodriguez претендира, освен това, 170 EUR за възстановяване на разходите за такси и 650 EUR за неимуществени вреди. Семейство López Sousa също претендира 650 EUR за неимуществени вреди заедно с разходите за храна на летището и за допълнителен ден в пансион за тяхното куче. Г-н Puga Lueiro иска да му бъдат изплатени 300 EUR като обезщетение за неимуществени вреди.

Националният съд отправя запитване до Съда на ЕС в Люксембург, което се отнася до това дали разглежданите обстоятелства могат да се разглеждат като „отмяна“ на полет и дали „допълнителното обезщетяване“, което пътник може да претендира, се отнася до видовете обезщетяване, предвидени в Регламента (като разходите за грижи) или обхватът му може да се разшири и по отношение на други вреди като неимуществените вреди.

Според генералния адвокат Sharpston, пътниците могат да претендират за възстановяване на разумните разходи, направени в случай на отменен полет, при който авиокомпания не предоставя помощ и грижи, съобщиха от пресслужбата на Съда. С това обезщетение обаче не може да се извърши прихващане с обезщетението, което следва да се плати при отмяната на полет.

Съгласно Регламента за обезщетяване на пътници при въздушен транспорт1, пътници, чийто полет е отменен, следва да могат да получат или възстановяване на стойността на билетите, или премаршрутиране. Авиокомпанията трябва да положи и подходящи грижи за тях (например настаняване, храна и телефонни обаждания), докато чакат по-късен полет. Когато отмяната на полета е съобщена много късно или изобщо не е съобщена и не са налице извънредни обстоятелства, пътниците също имат право на обезщетение като неговият размер може да бъде различен в зависимост от разстоянието на планирания полет. В Регламента се посочва също, че той се прилага без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване, както и че всяко обезщетение, предоставено по регламента, може да се приспадне от такова обезщетение.

Според генералния адвокат Eleanor Sharpston, по смисъла на регламента полет е „отменен“ дори тогава, когато след заминаване, което протича в съответствие с планираното, самолетът не пристига в дестинацията по разписание, а се връща в летището, откъдето е излетял. Целта на полета е пътниците и техният багаж да бъдат превозени от точка А доточка Б.

Когато при полет самолетът излита от точка А, според планираното, но след това се връща в точка А и полетът не продължава, не може да се приеме, че полетът е осъществен. По същество полетът не е бил завършен, тъй като превозвачът не е превозил никого и нищо до никъде.

Във връзка с въпроса за обезщетяването, според генералния адвокат позоваването на „допълнително обезщетяване“ не може да се ограничи до вида обезщетяване, предвидено в регламента: в регламента не се поставя никакво ограничение по отношение на видовете вреди, които пътникът може да претендира. Този въпрос следва да се определи в светлината на националното право и поради това може да обхваща неимуществени вреди.

По-нататък г-жа Sharpston приема, че пътник може да претендира обезщетение за разходи, направени в случай, че авиокомпанията не е предоставила грижи и помощ. Въпреки че такова обезщетяване не е изрично предвидено в регламента, няма съмнение, че задължението за предоставяне на грижа и помощ не би било ефективно, ако не може да се изпълни. Освен това, задължението за предоставяне на грижи и помощ по никакъв начин не е обусловено от направено в момента искане от страна на пътника и такова искане не е необходимо, за да се претендира обезщетение.

Накрая генералният адвокат счита, че възстановяването на такива разходи не трябва да се разглежда като „допълнително обезщетяване“, от което може да се приспадне друго обезщетение, предоставено въз основа на регламента. Задължението за плащане на обезщетение за отменен полет и задължението за предоставяне на грижа и помощ са кумулативни и имат една и съща цел -  авиокомпанията не може да се освободи от отговорност като замени едното с другото.

Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.