Бивш репортер, редактор и водещ в програма „Хоризонт”, основател на първия НЛП институт в България, днес Любомир Розенщайн живее в Германия, но сега е у нас, за да сподели свои преживявания и убеждения за щастието, вдъхновението и вътрешния мир!

Срещата с публиката му е тази вечер в книжарница „Хеликон“ Пловдив. 

Впрочем, какво е НЛП? Невролингвистично програмиране. Така наричат в началото на 70-те години на ХХ век американците Ричард Бендлър и Джон Грайндър своя опит да опишат структурата на магията на вътрешните преживявания и общуването между хората и да намерят отговор на въпроса как да живеем така, че да се чувстваме добре и да управляваме сами живота си.

Две десетилетия по-късно Любомир Розенщайн използва оставените от тях пътни знаци като ориентири в своя  път, за който разказва в своята книга...

Ето малко от книгата в розово :)

„Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори – велики, някои психотерапевти или учители – добри... Да си вдъхновен означава да изкачиш върха...“

„Отделният човек се превръща във все по-незащитимо мекотело, което не знае защо точно прави това, което прави и не прави това, което всъщност иска да прави. Единственият начин за защита и освобождаване е осъзнаването, с други думи – поемането на контрола върху собствената си психична активност в собствени ръце...“

„Ние се отличаваме от другите живи форми на тази планета по това, че имаме избор. Можем да се опитваме да разбием скалата с глава и да се учудваме защо не ни се удава – когато атакуваме въпреки посоката си. Можем да разбиваме стени с глава и да се чудим как така имаме сили – когато се движим в посоката си.“

„Страхът е съвършеното оръжие на властта. Той може да се простира от откровените заплахи на диктатурата до много по-изтънчените методи за натискане на спусъка на страха на така наречената демокрация. Няма нужда да разстрелваш хората и да ги изпращаш в лагери, когато можеш да ги парализираш пред телевизора...“