Текущи | Архив
2009-07-27 06:07
Какво е субективна журналистика – попита ме колежка, която от дълги години работи в медия. И аз й обясних това, в което също от дълги години се убедих.
Няма обективна журналистика, колкото и да се бием в гърдите за нея. Това си е абсолютно клише. Всяка медия си гради собствена политика и публикува или излъчва това, което й се връзва с нея. Журналистът не може да е обективен, понеже не си излъчва или публикува сам репортажа. Ще му го пуснат, ако го одобрят. И дори след като първо му кажат – да, направи го.
Това с двата и трите източника на информация е за новинарите – там е ясно, учебникарско правило, а не обективност. Има новина или няма новина. В нея се изрежда фактология. Толкоз.
Не е журналистика и преразказа на репортера кой министър или депутат какво и кога казал. Разбрахме се – това е преразказ.
Колежката, която ме попита за субективната журналистика, много добре знае, че може да имаш интересна находка, но може и никога да не успееш да я пласираш. Вариантитe са два – или след няколко такива опита преставаш да търсиш такива истории и се ориентираш към това, което можеш да продадеш, или отиваш в друга медия. Там обаче също си има политика. Пак трябва да нацелиш какво се котира.
Може да не ти се пише за трупове. Но ако медията го иска, щеш не щеш, не само ще пишеш, ами и интервюта от роднините ще трябва да взимаш. Може да не виждаш никакъв смисъл да отразяваш депутата, дето ще прави поредната копка някъде, ама щом медията реши на оперативка, че ти го иска, тръгваш и правиш материал. Къде е обективната журналистика? Че се е случило? Ами това може да върви с по две-три изречения в хроника. Защо репортаж?
Разбирам, че така е по-лесно. Нали все някак трябва да се напълнят страниците и емисиите... Но, моля, поне не ми говорете за обективна журналистика.
Журналист си, ако имаш позиция. И не се притесняваш да я покажеш. За да я отстоиш.
Нашата е, че ни писна от това някой друг да подрежда дневния ни ред. И да ни казва кое е важно. Ще разказваме за това, което ни е интересно. За забавните неща. За глобалните проблеми. И за всичко, което ни подскажете вие.
Да живее рока!
Големият и субективен дойде!
Какво е субективна журналистика – попита ме колежка, която от дълги години работи в медия. И аз й обясних това, в което също от дълги години се убедих.
Няма обективна журналистика, колкото и да се бием в гърдите за нея. Това си е абсолютно клише. Всяка медия си гради собствена политика и публикува или излъчва това, което й се връзва с нея. Журналистът не може да е обективен, понеже не си излъчва или публикува сам репортажа. Ще му го пуснат, ако го одобрят. И дори след като първо му кажат – да, направи го.
Това с двата и трите източника на информация е за новинарите – там е ясно, учебникарско правило, а не обективност. Има новина или няма новина. В нея се изрежда фактология. Толкоз.
Не е журналистика и преразказа на репортера кой министър или депутат какво и кога казал. Разбрахме се – това е преразказ.
Колежката, която ме попита за субективната журналистика, много добре знае, че може да имаш интересна находка, но може и никога да не успееш да я пласираш. Вариантитe са два – или след няколко такива опита преставаш да търсиш такива истории и се ориентираш към това, което можеш да продадеш, или отиваш в друга медия. Там обаче също си има политика. Пак трябва да нацелиш какво се котира.
Може да не ти се пише за трупове. Но ако медията го иска, щеш не щеш, не само ще пишеш, ами и интервюта от роднините ще трябва да взимаш. Може да не виждаш никакъв смисъл да отразяваш депутата, дето ще прави поредната копка някъде, ама щом медията реши на оперативка, че ти го иска, тръгваш и правиш материал. Къде е обективната журналистика? Че се е случило? Ами това може да върви с по две-три изречения в хроника. Защо репортаж?
Разбирам, че така е по-лесно. Нали все някак трябва да се напълнят страниците и емисиите... Но, моля, поне не ми говорете за обективна журналистика.
Журналист си, ако имаш позиция. И не се притесняваш да я покажеш. За да я отстоиш.
Нашата е, че ни писна от това някой друг да подрежда дневния ни ред. И да ни казва кое е важно. Ще разказваме за това, което ни е интересно. За забавните неща. За глобалните проблеми. И за всичко, което ни подскажете вие.
Да живее рока!
