Уважаеми колеги, 

В последната седмица след смъртта на известната телевизионна критичка и режисьор Васа Ганчева, спрямо нас се развихри истинска медийна истерия, която ни накара да напишем това писмо. В чисто човешки план, смятахме за нормално да запазим мълчание от уважение към паметта на г-жа Ганчева и към скръбта на близките й, но това, на което ставаме свидетели в последните дни като внушения спрямо нас, минава всякакви граници на здравия разум и е дълбоко невярно, несправедливо и нарушаващо личното ни достойнство.

Години наред сме били наричани „хлебарки”, „гноми”, „опосуми”, „гниди”, „паразити” и т.н., и колкото и да е трудно да повярвате, всички тези обиди просто са ни забавлявали, защото ние не възприемаме тукашните стандарти за балканска чест и достойнство. Този път обаче към нашите имена беше залепено дамгото на убийци, пък било то и морални, което категорично не отговаря на истината и играе на най–низките емоции на аудиторията за първосигнално търсене на мъст и изкупление.

Ние, както и нашият екип, дълбоко съжаляваме за кончината на Васа Ганчева, но категорично отказваме да бъдем отговорни за нея, не защото е тежко бреме за нас, а просто защото истината не е такава. Истината е нещо, с което нашето общество все по – рядко борави, но повярвайте, точно тя ни накара да пуснем онази скрита камера с прословутия подкуп, която сега ни превръща в обществен враг номер едно. Професионалната ни съвест в онзи момент показваше, че макар и тежка и нелицеприятна, тази истина е полезна за нашето общество. Позволихме си го, защото тя не ровеше в личния живот на засегната, а само в заболяванията на нашите медии. Всякакви внушения, че излъченият материал е плод на някакъв конспиративен монтаж, са просто бръщолевения на емоционални лаици или професионални интриганти. Не по-малко отвращаващ е фактът, че когато излъчихме тази скрита камера, повечето колеги и медии ни поздравиха, цитираха и дори похвалиха за направеното разкритие, за да вдигнат рейтинга и тиражите си, а сега ни наричат „убийци”, поради същата тази причина, което за пореден път доказва нечистоплътната среда, в която работим и живеем. Държим също така да е пределно ясно, че това разкритие по никакъв начин не умаловажава направеното от г-жа Ганчева в целия й творчески път.

Това, което днес се носи като внушение от някои медии и близки на починалата, за нашата роля в кончината й обаче, е лъжа, популистка и носеща тиражи, но лъжа. Истината е, че ние не носим вина за смъртта на Васа Ганчева и още по– малко сме знаели за нейните здравословни проблеми в момента на избухването на скандала със скритата камера, които както в последствие научихме, са се появили доста по-рано. В онзи момент фактите и професионалната съвест ни накараха да дадем публичност, заради бедната и навряна в ъгъла истина. И макар че сега ни е тежко и трудно, отказваме да вървим по улиците на България с клеймото „убийци”, защото това просто не е вярно.  И ако у нас все пак е останала някаква професионална журналистика, тя ще потърси истината, а в този случай тя повече от всякога не е на женския пазар, в жълтите вестници или в интернет форумите, а сред хората, които са дали хипократова клетва и които със сигурност могат да кажат откога са здравословните проблеми на г-жа Ганчева, какво ги е причинило и може ли стресът да доведе до преплитане на червата?!

Тъй като ние знаем истината, не желаем да обясняваме на нашите близки, на нашите майки и на 6-годишната Ава, която вече може да чете, че не сме убийци. Затова тези, които разпространяват това твърдение, ще се срещнат с нас в съда, а там лекарите, според законовите разпоредби на Република България ще трябва да изнесат цялата истина.

Накрая, още веднъж искаме да изкажем съболезнавиния на близките за загубата. Що се отнася до нас, ние не смятаме да бъдем жертви, колкото и удобно да е това след всичко, което много хора се постараха да направят. Защото е адски лошо послание към идните поколения, че в България често е много по-кофти да си жив.