Днес се навършват две десетилетия от приемането на Конституцията от юли 1991 г. Но и днес, и утре България трябва да се гордее със своя Основен закон. В онези дни на демократично опиянение, когато свободата на съвестта и на словото, политическият плурализъм и свободната инициатива бяха счупили оковите на тоталитарния режим, приемането на новата Конституция беше акт с изключително държавно значение. Възхвалявана и отричана, тази Конституция създаде трайна основа за изграждането на демократична и европейска България.

В моменти на изострени обществени полемики, национални изпитания и острастени политически борби, Основният закон беше онзи здрав ориентир, който не позволи страната ни да бъде отклонена от общото ни бъдеще като част от свободния свят.

Създадените с Конституцията демократични институции, основани на разделение на властите и взаимен баланс, конституционното правосъдие и местното самоуправление станаха добър пример, който редица държави от Централна и Източна Европа възприеха по-сетне от българската конституционна уредба.

Днес трябва да се отдаде заслужена чест на всички онези народни представители в VІІ-то Велико народно събрание, които със съзнание за висок национален дълг вградиха своите идеали и демократични стремежи в новата българска Конституция, загърбвайки временни политически дивиденти или бъдеща политическа кариера. Трябва да се отдаде дължимото и на онези политически и обществени среди, които открито се противопоставяха на приемането на конституционен документ в онзи исторически момент – те бяха коректив, от който всяко общество има необходимост.

Конституцията от юли 1991 г. вече претърпя изменения, но запази своите фундаменти, принципи и дух. На практика се доказа, че това е жив, действащ и модерен конституционен текст, който се развива в съответствие с обществените нужди и променящите се реалности. Двадесетата годишнина на Конституцията на България е подходящ повод да се начертаят и посоките за бъдещо конституционно развитие – модернизиране на българския парламентаризъм чрез засилване на парламентарния контрол върху изпълнителната власт; усъвършенстване на гаранциите и институциите, които защитават правата и свободите на гражданите, включително чрез въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба; децентрализация и по- нататъшно укрепване на местното самоуправление; реформа на съдебната власт и въвеждане на пълен съдебен контрол над актовете на администрацията. Това са важните конституционни теми, които трябва да бъдат обсъждани възможно по-широко с участието на граждански, политически и експертни среди.

Да живее Конституцията на Република България!

12 юли 2011 г.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ И КОНСУЛТАТИВЕН БОРД НА

ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА

(без редакционна намеса на F2F TV)