Български граждани, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия, не могат да се назначават на публични постове в Министерството на външните работи, реши парламентът с окончателното приемане на промените в Закона за дипломатическата служба. Предвижда се при постъпване в службата служителите вече да дават писмено съгласие за проверка за принадлежност или да представят документ за извършена такава проверка. 

В новоприетия закон подробно са регламентирани правомощията на министъра на външните работи. Сред тях е правото на министъра да прекратява едностранно без предизвестие трудовото или служебното правоотношение в случаите, когато на служител бъде отказано или отнето разрешение за достъп до класифицирана информация. Ако служител откаже да подаде документи за проучване по реда на Закона за защита на класифицираната информация, също ще бъде освобождаван без предизвестие. След отзоваване на дипломата, министърът на външните работи ще го преназначава на друга длъжност.

В закона се предвижда още дипломатически служители, които са работили в ЕС, ОССЕ, ООН или в други международни организации да могат да бъдат назначавани на дипломатическа служба без конкурс за неопределено време. Създадена е и нова глава, която урежда дейността на държавните културни институти.

„За първи път с поправките в този закон, се дава точна дефиниция на дипломатическата служба”, коментира външният министър Николай Младенов. По думите му, в Закона са посочени три важни приоритета – защита на националните интереси, защита на интересите на българските граждани и защита на интересите на българите в чужбина.

„Българските дипломати се страхуват да застанат зад българските граждани и компании в чужбина. Искам българските дипломати да не се срамуват да правят неща, за които техните чуждестранни колеги не се замислят ”, заяви още Младенов.