През 1993-та Х, с местоживеене в Германия, е осъден заедно с брат си от германски съд на доживотен затвор за убийството на известен актьор. През януари 2008-ма той е пуснат условно на свобода. 

Дружество eDate Advertising, установено в Австрия, поддържа интернет портал с адрес „www.rainbow.at“, в който публикува информация за жалбите, които X и брат му са подали против тяхното осъждане. Въпреки че Date Advertising премахва спорната информация от своя уебсайт, X моли германските съдилища да задължат австрийското дружество да спре да публикува информация за X, като посочва пълното му име във връзка с извършеното престъпление. От своя страна eDate Advertising го оспорва.

По случая Bundesgerichtshof (Федерален конституционен съд, Германия) и Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд — Париж, Франция) искат от Съда в Страсбург да уточни до каква степен тези принципи се прилагат и при нарушения на правата на личността чрез публикуване на информация на даден уебсайт.

В решението си Съдът приема за установено, че публикуването на информация в уебсайт се различава от регионалното разпространение на печатни медии, тъй като тази информация може да се разгледа незабавно от неограничен брой интернет потребители навсякъде по света. Така, от една страна, универсалното разпространение може да увеличи тежестта на нарушенията на правата на личността, и от друга, то прави изключително трудно установяването на мястото на материализиране на вредата, възникнала в резултат от тези нарушения. При това положение — като се има предвид, че отражението на публикуваната в интернет информация върху личните права на съответното лице може да се прецени най-добре от юрисдикцията по мястото, където се намира центърът на интересите на пострадалия — Съдът постановява, че тази юрисдикция е компетентна да се произнесе по всички вреди, причинени на територията на Европейския съюз. Във връзка с това Съдът уточнява, че мястото, където се намира центърът на интереси на съответното лице, поначало съвпада с обичайното му местопребиваване.

Съдът обаче подчертава, че вместо иск за отговорност за цялата вреда пострадалият може във всички случаи да предяви иск пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация. В този случай, подобно на причинените от печатна медия вреди, споменатите юрисдикции са компетентни да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на държавата, в която се намират тези юрисдикции. Увреденото лице също така може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда и юрисдикциите на държавата членка по мястото на установяване на лицето, публикувало информацията в интернет.

На последно място, при тълкуването на Директивата за електронната търговия2, Съдът приема, че принципът на свободно предоставяне на услуги поначало не допуска в приемащата държава членка спрямо доставчика на услуга на електронната търговия да се прилагат по-строги изисквания от предвидените в правото на държавата членка, в която е установен доставчикът.

От пресцентъра на Съда в Страсбург уточняват, че той не решава националния спор, а дава тълкувание -  националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Решението обаче обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.