Европейската комисия изпрати писмо за откриване на процедура по разширено проучване за мярката за преструктуриране на БДЖ. Както се знае, тя породи масово недоволство сред работещите в бранша и в резултат сеиндикатите готвят протести от 24 ноември със спиране на влакове.

«Посочената процедура не е прецедент в дейността на ЕК, когато предмет на държавното подпомагане са големи предприятия. Според ЕК помощта, насочена към групата БДЖ, изисква разширена преценка, дали предоставянето на тази държавна помощ ще се отрази на конкуренцията, не само на територията на Република България, но и на цялата територия на Общността», съобщиха във връзка с искането. 

Комисията отбелязва, че приватизацията на „БДЖ – Товарни превози” може да се приеме като форма на собствено участие на БДЖ във връзка с предстоящото предоставяне на заем от Световната Банка по програмата за развитие на железопътния сектор. 

Продажбата на „БДЖ – Товарни превози” се налага, защото Генерална дирекция „Конкуренция на ЕК трябва да одобри предстоящия заем от Световна банка. Европейската комисия изисква самоучастие на дружеството с поне 50% от сумата на искания заем. „Единствено приватизацията на БДЖ – Товарни превози може да осигури такъв финансов ресурс”, обясни днес каза министър Ивайло Московски. Според него, другият възможен вариант за одобраване на подпомагането е „БДЖ – Товарни превози” да се откаже от 50% от пазарния си дял, което е неприемливо. 

Групата БДЖ има участие в други рентабилни дружества и продажбата на това участие също може да се вземе предвид като собствен принос на дружеството, казват от Европейската комисия. 

В решението си Генерална дирекция „Конкуренция” посочва, че България не е разгледала други компенсаторни мерки като затваряне или прехвърляне на линии. 

На 4 ноември 2011 година ръководството на БДЖ обяви оптимизиране на графика за движение на влаковете. Мярката предвижда от движение да бъдат спрени 150 влака, които са най-неефективни, без да се закриват линии. Това ще доведе до намаляване на разходите на железопътния превозвач с 21 млн. лв. за 1 година, а за период от 5 години ще бъде реализирана икономия в размер на 105 млн. лв. По този начин министър Ивайло Московски и ръководството на БДЖ показаха готовност да извършат реформите, които ЕК очаква от българската страна. 

Комисията също е на мнение, че планът за преструктуриране на БДЖ е твърде оптимистичен, предвид икономическата ситуация в България. 

В края на миналата година комисията одобри публично финансиране в размер на 249 млн. лв. (приблизително 128 млн. евро) за оздравяване на дружеството, Генерална дирекция „Конкуренция” отбелязва, че не разполага с информация за това, как „Холдинг БДЖ” е успял да предотврати фалит при липсата на плащания по помощта, одобрена за оздравяване.

Сега България просто трябва да даде на ЕК допълнителна информация за реформите в БДЖ и за плана за преструктуриране на дружеството в рамките на 1 месец.