Трудно ми е да пиша този текст, болката е изгаряща – гнетящ спомен за красиви времена, в които участвах активно и според силите си. Една повече културна, цивилизационна, отколкото политическа идея живя в сърцето ми, както и на милиони българи, оплетена с надежди, вяра, мечти, трепети. От избори на избори… Прехвърляше се от лидер на лидер, от ръководство на ръководство /колко абсурдно само „ръководство на идея, мечта, надежда”?!/

На 7 декември 2011 г. се закръглят 22 години откак се създаде Съюза на демократичните сили !

Днес въпросите са повече от отговорите.

Дясната идея е празно глаголене и видно нищоправене.

Антикомунизмът като спояващ елемент е спомен и за СДС, и за производната ДСБ, и за целия сонм „консервативни” партии.

А какво време беше…

Какви хора имаше по площадите!

Какви дни и нощи!

Днес сините броят някакви хипотетични гласове за тях, умножават, търсят геометрична прогресия и се разсипват от умнотии, а кандидатът им за президент Румен Христов с неговите 1.95% се съизмерва с титаничните Светльо Витков /1.61%/ и Сали Ибрям /1.24%/; още малко и ще стигне биологичния експеримент Мара Мисса /0.9%/… Преди изборите Мартин Димитров достигна до прозрението „Да бъдем реалисти – президент ще е Р. Христов”, а математикът-политикономист Иван Костов тръшна всички с: „Другите не броят гласовете правилно.” Това оптимистично политиканстване на сините ме накара да си спомня един случай преди 40-ина години. В пети или шести клас сме. На Йотко много му е трудно смятането. Един ден другарят Делийски го вдига на дъската и пита: „Йото, кажи колко е 6 по 8? Йотко, разбира се, не знае и търси помощ от първите редове – „Да рекна ли 100?”. Съучениците махат „Не! Не! Не!” А Йотко щастлив „реква” – „Не е 100, не е 100!”.

Случаят обяснява точ в точ мисленето, анализа и въображението на някогашната могъща синя вълна.

След юни 1990 г. Пловдив бе ултимативно провъзгласен за „Синята столица на България”. Резултатът в мажоритарните райони за 7 ВНС бе 9 на 0, а СДС получи 211 387 гласа. На последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС /Бизнес-експертен съвет?!/, БЗНС, БДФ и разни бабереци като Дем. партия на хюмнето Праматарски вкупом получиха 5 965 гласа /4.2%/. За два мандата /от 2003 г./ намалиха общинските си съветници от 19 на 2 /СДС няма съветник/. И установявам, че разлика между Костов, Мартин и Йотко пред дъската – просто няма! Ама въобще няма, никаква разлика.

Какво се случи?

Как така за 22 год. една мечта и надежда отлетя като лястовица?

Какво накара хората да гонят проточил се през комина синкав дим?

Все повече се убеждавам, че здраво пипаха специалните служби, че типични компрадори се наместваха в ръководството на СДС, гледаха на членовете и симпатизантите като на безволева маса, която могат да лъжат и продават в името на красивата мечта. Помните ли „лидерството” на вечната булка Надка Михайлова? Този продукт на модерното синьо през 2003 г. нареди в парламентарните листи  на СДС наглия дерибей-хюмне от село Скребатно Праматарски, неуспешния експеримент Мара Мисса, гергьовското агне Дилов-син, Лудото Яне, синеокия циганския олигарх Илия Илиев, че дори „десния” Митьо Крика. И помните ли някои от тях, че за първи път признаха: „Местата в листите се търгуват от Михайлова”. А самата Надка зададе в оня разтъсващ за демокрацията разговор въпроса „Стоичков от Ловеч ли е?” и посъветва да се „нахранят журналистите”. А някой спомня ли си, че Евгений Бакърджиев прескочи от УС на червеното БЗНС до зам-председател на СДС, или пък как видният консервативен еколог/???/ Филип Димитров /племенник на партизанина Огнян и след това убиец в едноименния пазарджишки конц-лагер/ от заместник на Александър Каракачанов се трансформира в същи шеф на СДС и премиер – да не говорим за ортодоксални комунисти като Жотев, СимеИвайло Трифонов, Чачев, Жотев, Симеонов… Всъщност, някой и днес може ли да ми обясни какво е дясното, консервативното, харизматичното на Асен Агов, който водеше митингите на БСП през 1990 г., а преди това писал, та писал „информации” лично до Димитър Стоянов, барабар с баща си??! Още е личния депутат на Иван Костов…

А да си спомним ли, че подаръците към тъмно-червения олигарх Георги Гергов станаха от 1999 до 2005 г. Първо от Костов /ЦУМ, Слънчев ден, Ленинград, Хисаря/, после от „синият” кмет Чомаков  /Стария град в Пловдив, Международния панаир, Разсадника/. Оказа се, че сините хора не забравят и отмъщават – в Пловдив от 19 съветника сега СДС има 0. Нито един, никъде, никога, дори с половин уста някой от тези сини съветници не се извини от кумова срама – даже напротив. Тогавашният кмет Чомаков и компания са на хранилка при олигарха от село Нивянин, Врачанско, а шефът на СДС е активист на ДПС. „Синият” началник в Пловдивска област Шуманов е в официална коалиция с БСП в Асеновград!…

Как така водачи на СДС все бяха хора с изявени суицидни наклонности към организацията? Как се случи? Защо? В нито една формация от Източна Европа, извършила промяната, не се случиха аналогични процеси като:

- Съзнателното унищожаване на каквато и да е историческа памет в СДС. Времето на сгъстените промени и трансформации /1989 – 1994 г./ се забрави целенасочено, упорито и планомерно. Дузини лидери бяха „отлюспени”.

- Съзнателно се унищожи биографичния политически вот. Къде са в СДС наследниците на легионери, николапетковисти, ратници, демократи, отецпаисиевци, родозащитници, радикали, десни земеделци и социалдемократи, че дори анархисти и бранници?! Няма ги, мизерстват или бутат живота в бедност. Има наследници на терористи като Агов или пълни анонимници като Мартин Еванджелиста.

- Съзнателно се унищожи информационно – пропагандния ресурс на десните. О’ Бозе почивши са „Демокрация”, „Народно земеделско знаме”, „Анти”, „Седем”, „Свобода” и още десетки сини издания.

- Съзнателно, хитро и подло бе унищожена средната класа и се формира бизнес елит от наследници на червените политбюровци или от обикновени сервитьори, кръчмари, мутри, доносници, обикновени простаци…

- Съзнателно, от движение на милиони, синьото бе превърнато във функция на административните апарати, и отчайващите резултати от последните избори в сините центрове Пловдив, София и Варна доказват това.

- Съзнателно по време на управлението си СДС не реши фундаментални въпроси за българската съдба и история като – проблемът досиета и ДС, червените капитали и задграничните дружества  /персонална вина на Ф.Д., Костов, Желев и Соколов/, възмездието за извършените престъпления от БКП, българското село и църквата,  паметта и справедливостта.

- Съзнателно СДС се дистанцира и игнорира от индустриалния елит на България преди 1944 г. Никой не може да ви каже къде са имотите и наследниците на фамилиите на Буров, Губиделникови, Асен Николов, Гешови, Груев, Савов, Хугасян, Чапрашикови, Палавееви, Кършев, Белчев, Докузанов.

- Съзнателно в СДС бяха  лансирани слаби и безлични лидери, претъпкани с комплекси и без грам антикомунистическа биография и фамилна памет, без визия и харизма. А в България бяха оцеляли такива титани на борбата срещу комунизма като: Илия Минев и Васил Узунов, Иван Гинчев и Тодор Кавалджиев, Милан Дренчев и Жеко Стоянов, Рене Ецов и Янко Янков, отците Храбър Марков и Благой Топузлиев, Петър Бояджиев и от. Димитър Амбарев, и още стотици мъченици на червените сатрапи.

- Съзнателно и целенасочено се игнорираше през двадесет и двете години Улицата, гражданския наратив за комунизма и Гнева.

Това са малка част от причините, които възпалиха тялото на СДС, стимулираха цирея да  набере, да мъчи автентичния  демократ, да гнояса порива към справедливост и възмездие. Причините са в прашасалите папки, които ни остави ДС като зловещо наследство, в мазните физиономии на политбюровските наследници, в оня глас с мегафон, който спря на 14 декември 1989 г. справедливото възмездие, в лустросаните дейци на „глобализацията” и „етническия модел”…

Дали ще се спука някога циреят е въпрос труден, поне колкото „Отиде ли си комунизмът от България?”.

На мястото на цирея се появява здраво, чисто, свежо месо.

А иначе на старите седесари и антикомунисти – Честито! Все пак бяхме част от най-красивите, романтични  и истински времена за България през 20 век.