В неделя в Камерна зала на Драматичния театър Пловдив театралният критик Пенка Калинкова представи премиерно документалния филм \"Първият театър\", посветен на 130-годишнината на Пловдивската Драма. Освен критик, тя е и негов автор заедно с журналиста Владимир Севов. И събеседник на F2F TV в интервю, посветено на една истинска арт-институция под тепетата. 

F2F TV: Кое те провокира да направиш този филм? 

„Сценарият на филма е написан, базирайки се върху моята книга „100+20 сезона Пловдивски театър”, но и върху впечатленията ми от последното десетилетие. За театрален историк, като мене, подобни годишнини са винаги повод за обзор на събитията, за търсене на различни погледи към театралния процес през годините. В случая мой съавтор се явява и телевизионният журналист Владислав Севов, с когото не сме си делили работата върху филма – заедно снимахме, и разбира се, с оператора Борислав Василев, а когото монтирахме, озвучавахме. Музикалното оформление е по мое предложение, но пък Влади избираше. Филмът е продукция на Нова българска телевизия. 

Сценарият беше канавата, върху която нанесохме срещите си  с актрисата Гергана  Кофарджиева, съпруга на режисьора Любен Гройс, с работилия през 70-те години в Пловдив, тогава млад режисьор, Иван Добчев, с драматурга Петър Анастасов, с театроведа Богомил Стоилов и сценографа Веселин Ковачев, с актьорите Георги Василев, Стоян Миндов, Стоян Алексиев, Стефан Бобадов и техните по-млади и най-млади колеги от сегашната трупа на Пловдивския театър. Разбира се, и с най-дългогодишния директор на театъра Емил Бонев и неговия наследник на поста Кръстю Кръстев.

„Това е едно филмово повествувание, в което жанровете са смесени – има и хроника, и репортажи, и интервюта, и кратки рецензии или оценки за театралния момент и личности, има шеги и имитации, но и много съкровени изповеди. Филмът е дълъг за днешните ни представи – той ще се излъчва в три серии от по 27-28 минути, но материалът, който заснехме, е повече от 6 часа“.

F2F TV: Може ли 130-годишен театър да формира вкусовете?

“Несъмнено, въпреки че имаше време, в началото на 90-те години, когато гласът на улицата беше по-силен и пленителен от този на театралната сцена. Все пак ще ти отговоря със споделено от режисьора Иван Добчев, като спомен за 70-те години – Пловдивският театър беше провокация, нещо като революция, пловдивската публика – будна и разглезена от добър театър... По това време в театъра работят Любен Гройс и Юлия Огнянова, малко по-рано и Пантелей Пантелев... Преди тях вПловдивския театър работят режисьорите Христо Христов и Кръстю Дойнов, драматурзи на театъра са Атанас Бояджиев и Богомил Стоилов, сценографи – Светослав Генев и Веселин Ковачев. Някои от тях оглавяват театъра в различни периоди от време. Отговорът е повече от категоричен, тук през 60-те, 70-те и 80-те години се прави висока проба театър, тук идват на крака да гледат добър театър интелектуалците на България, трупата печели най-високите отличия на многобройните по онова време национални и тематични прегледи на театралната продукция. Още през 30-те и 40-те години на ХХ век  наричат Пловдивския театър – втори Народен театър.

Но разцветът на театъра е и в един великолепен контекст – Пловдив се утвърждава като град на художниците, тук дирижира Добрин Петков, случват се интересни музикални и литературни събития. През 60-те, 70-те и  дори 80-те години, казвам дори, защото ремонтът на сградата продължава 5 години и трупата играе в ПДК и на камерни сцени,  тук се твори театрален авангард. И не само спрямо българските стандарти и процес.

F2F TV: Десетте най-успешни представления, според твоята лична селекция? 

Трудно е да се прави подобна класация, защото при всички случаи са повече от 10: „Почивка в Арко Ирис” и „Железният светилник” на Христо Христов, „Пътеки” и „Уестсайдска история” на Крикор Азарян, „Босилек за Драгинко”, „Двамата веронци”, „Ти, който си в мен” и „Медея” на Любен Гройс, „Чичовци”, „Антихрист”, „Дървеница” и „Суматоха” на Иван Добчев, „Големанов”, „Доходно място”, „Побъркани от любов” на Николай Ламбрев, „12-та нощ” на Азарян, „Кошници” и „Боряна” на Руси Карабалиев, „Сън” на Симеон Димитров, „Любовни булеварди” на Стоян Камбарев, „Чудо” и „Опера за три гроша” на Христо Церовски, „Величието и падението на Стефан Стамболов” на Асен Шопов, „Дон Жуан” на Любиша Георгиевски, моноспектаклите на Мариус Куркински и неговата „Свекърва”... 

F2F TV: Остава да видим филма. И после, както казват в 130 годишния екип на пловдивската Драма – елате на театър. Хубаво е :)