Честваме 164 години от рождението на Христо Ботев – поетът-бунтар или бунтарят-поет – все едно, който провидя светогледа на българина от разстоянието на хъш в Браила, но въпреки всичко се върна, за да целуне Родината и да загине за идеала си.

В този ден всяка година се пишат и четат слова пред мемориалите на Ботев у нас.

В родния му град Калофер обаче тези, които изкачват стъпалата към паметника на Ботев  са в пъти по-малко от другите, дошли да гледат мъжкото хоро във водите на Тунджа рано сутринта...

И НАЦИОНАЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ се късат да предават – някои от тях пряко – атракцията с мъжете, които чупят леда с телата си, пеейки песента на старите калоферски воеводи, но екипите им почти никога не остават за гирлянда на славата пред монумента на Ботев...

И стиховете му стават някак още по-тежки, делото му – все по-неразбираемо, а поклонът пред този, който ги е съчетал  с гениално безумство преди повече от век и половина – много личен и още по-тих...