На 14 декември 2011-та се навършиха две години от неговата кончина.  И точно на тази дата излязоха от печат първите бройки от книгата, дело на поетесата Валентина Радинска, която е била негова съпруга, и издателство Ентусиаст. 

Книгата разказва за последните години на Крикор Азарян, за борбата му с болестта, както и за покойният син Степан. В снимки, текстове и стихове Валентина Радинска разкрива непозната страна на Азарян, останала скрита за публиката. Освен лична изповед и вечен архив от спомени, книгата съдържа и много семейни снимки от личния архив на Азарян, негови фототипни записки, лична и обществена кореспонденция с приятели, институции и с медии, текстове, свалени от аудиозаписи, правени по време на последния му продължителен престой в болницата. Това е своеобразен дневник на твореца и личността Крикор  Азарян, воден в любимата му тетрадка. Книгата до такава степен описва в детайли най-съкровените преживявания на \\\'Валя и Коко» от последните пет годни от неговия живот, че читателят съзнателно става част от едно пътуване към смъртта, която - въпреки жаждата за живот - се оказва неизбежна.

„Този разказ всъщност е едно дълго пътуване през любовта и през различните пейзажи на съдбата – понякога прекрасни, понякога – грозни, понякога – дори жестоки. Но само любовта ни помогна да минем през всичко и да го понесем с достойнство“, с тези думи започва своята книга Валентина Радинска. Пише в повече от година и признава, че за това време често е изпитвала съмнения дали книгата трябва да бъде реализирана, но желанието да бъде още малко с любимия човек, макар и под друга форма, надделява. 

Крикор Азарян посвещава последните си години на своя проект от три пиеси по Чехов – „Чайка“ във Военния театър, „Три сестри“, поставена в Младежкия театър и „Вишнева градина“ в Народния тетър. Умира от рак броени дни, след като завършва последната постановка от трилогията - „Вишнева градина“. „Той успя не да се пребори с болестта, а да я победи по изключително достоен начин. В крайна сметка той беше победител. Свърши работата си преди смъртта да дойде“, разкрива Радинска.  Сред последните записки в „турската“ тетрадка на Крикор Азарян с лого на корицата „Остави следа!“, са следните думи, послание или пророчество към бъдещето: „Нещата, които съм искал, и това, което съм виждал, повече или по-малко винаги са се разминавали. И това ми е давало импулс и енергия да реагирам по един или друг начин: като много млад, все още непознаващ системата – по един по-романтичен начин, който едва не завърши прекалено драматично, но и по-добрия изход също беше достатъчно травмиращ. И така беше, докато не намерих благодатния изход в Театъра, и то в ролята на режисьор, където с думите на авторите, по-велики или по-малко такива, мога да казвам онова, което напира в мен като вик срещу това, което се случва, това, което става...»