Към 2050 година делът на възрастните хора в България ще нарасне до над 30% и това ще доведе до изключително тежки последици върху много публични сфери и натиск върху публичните финанси. Това сочат прогнозите на Националния статистически институт. Според неговите анализатори, остаряването на населението се отразява тежко върху функционирането на всички социални системи, но най-сериозно е върху възпроизводството на работната сила и пазара на труда. Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%, тоест на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 навършени години) се падат близо 47 лица в извън трудоспособна възраст - под 15 и на 65 и повече години, обясняват от Института. 

Според експертите, това съотношение е по-благоприятно в градовете - 41%, в сравнение със селата – 63,1 на сто. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). За сравнение, през 2001 година всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. След 2008 година обаче това съотношение се обръща - 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 91. През 2009 година тенденцията се запазва като от 91, хората, които влизат в трудовия пазар стават 82-ма. През 2010-та те са още по-малко, 74. По данни от Преброяването на населението през 2011 година пък броят им пада още и е  7. Това показва, че в страната вече е настъпила стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население, отбелязват анализаторите.

Отчитайки остротата на демографския проблем, с одобрената и актуализирана от правителството Национална стратегия за демографско развитие на населението у нас за периода 2012-2030 година, се поставя като основна стратегическа цел именно забавяне темповете на намаляване броя на населението. Освен актуализирането на данните, в новата стратегия е направена връзка между демографското развитие на населението и икономическата стабилност и растеж на страната. Разработени са по-детайлно темите за остаряването и за необходимостта от поощряване и запазване на активния и продуктивен живот на възрастните хора, за състоянието и развитието на човешкия капитал, с акцент върху здравословното състояние и образованието, за създаване на условия за равни възможности и недискриминация по признаците пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вярвания, сексуална ориентация и др. с оглед максимално използване на потенциала на всички за компенсиране на демографските дисбаланси на пазара на труда; за необходимостта от адаптиране на социалните политики към остаряването на населението...

Впрочем, темата е сред приоритетите и на Дания като страна- председател на ЕС.