Текущи | Архив
2009-10-17 02:10
За много от българите от няколко години Лим е синоним на национална трагедия. За F2F TV – синоним на българската идея да хукваме да решаваме проблеми само когато трагедията се случи.
Защо трябва да дадем жертви, за да се сетим, че децата ни не трябва да пътуват на екскурзии без ясен регламент кога се спира за почивка, кой колко шофира, с каква правоспособност е и в края на краищата автобусът с безумния надпис “случаен превоз” случайно ли е попаднал по маршрута и всичко ли му е технически изправно?
Е, поговориха медиите по тези теми, понапълниха няколко седмици програмите си с мъдри експертни съвети, имаше и някаква нова наредба за ученическите екскурзии дори... После – нищо.
Едва сега започнаха да се правят редовни проверки на пътническите автобуси. И дано да не е само защото има нова власт...
Къде обаче са националните медии, които показват какво се случва с тези проверки? Няма ги. Е, как да тръбят за неща, в които няма трупове?
Звучи вулгарно, но всеки журналист, който си е имал вземане-даване с национални медии, знае какво искат те и какво ги нахъсва.
Сега, шест години след Лим и точно един месец след “Илинден” и трагедията в Охридското езеро, националните медии ще покажат (най-вероятно) и състезанието на огнеборците в Ловеч, посветено на едно от момчетата, загинали в Лим, и панихидата, която днес ще отслужат в Охрид.
Но ще откажат (най-вероятно) репортаж, който да разкаже за постиженията на нашите деца. За това, което могат да правят. За това, което са научили. За това, което мечтаят да разберат. Или ще поискат такъв репортаж, но той ще остане под линия и ще се пусне само ако не се случи някоя нова трагедия с жертви.
Докато има такова мислене, страната ни ще е пълна с психясващи хора и с все по-обърканите им наследници.
Време е нещо да се случи.
Да си спомним за Лим и Охрид
За много от българите от няколко години Лим е синоним на национална трагедия. За F2F TV – синоним на българската идея да хукваме да решаваме проблеми само когато трагедията се случи.
Защо трябва да дадем жертви, за да се сетим, че децата ни не трябва да пътуват на екскурзии без ясен регламент кога се спира за почивка, кой колко шофира, с каква правоспособност е и в края на краищата автобусът с безумния надпис “случаен превоз” случайно ли е попаднал по маршрута и всичко ли му е технически изправно?
Е, поговориха медиите по тези теми, понапълниха няколко седмици програмите си с мъдри експертни съвети, имаше и някаква нова наредба за ученическите екскурзии дори... После – нищо.
Едва сега започнаха да се правят редовни проверки на пътническите автобуси. И дано да не е само защото има нова власт...
Къде обаче са националните медии, които показват какво се случва с тези проверки? Няма ги. Е, как да тръбят за неща, в които няма трупове?
Звучи вулгарно, но всеки журналист, който си е имал вземане-даване с национални медии, знае какво искат те и какво ги нахъсва.
Сега, шест години след Лим и точно един месец след “Илинден” и трагедията в Охридското езеро, националните медии ще покажат (най-вероятно) и състезанието на огнеборците в Ловеч, посветено на едно от момчетата, загинали в Лим, и панихидата, която днес ще отслужат в Охрид.
Но ще откажат (най-вероятно) репортаж, който да разкаже за постиженията на нашите деца. За това, което могат да правят. За това, което са научили. За това, което мечтаят да разберат. Или ще поискат такъв репортаж, но той ще остане под линия и ще се пусне само ако не се случи някоя нова трагедия с жертви.
Докато има такова мислене, страната ни ще е пълна с психясващи хора и с все по-обърканите им наследници.
Време е нещо да се случи.
