Текущи | Архив
2009-10-18 09:10
Не е ясно какво точно е било тайното мото на социалистите в техния 47 конгрес (как така 47-ми, би възкликнала колегата Диана Найденова, нали са едва от няколко години партия! ). Щом и децата ни разбраха, че Сергей Станишев е вездесъщ...
Нима има по-силна сила за промяна, освен тази, която й противодейства? Не изиграха ли в този смисъл останалите трима кандидати за поста един очаквано сплотяващ за феновете на експремиера танц? И не беше ли тчоно това тяхната цел?
Да поразсъждаваме. Младен Червеняков. Човекът, чието име се появява винаги, когато става дума за противодействие. Спомнете си, че мнозина го спрягаха за министър на вътрешните работи като алтернатива на Румен Петков. Ех, Румене, ех, Петков...
После – Янаки Стоилов. Тънък и сух политик, навид досущ като червения дракон в столетницата – папа Жан. Но далеч под него във всяко отношение. Името му също нашумява само когато е нужно сплотяване на редиците – май последния път беше пак за да се легитимира силата на сегашния вожд...
Нататък, но не на последно място, никога на последно – Татяна Дончева. Тази пламенна дива тревожи съня на не един социалист отново винаги, щом врагът се надигне. Един Матросов в женски дрехи, готов да запуши амбразурата пред партията, излизайки с голи гърди срещу когото и когато трябва, пък каквото сабя покаже. Обикновено сабята показва, че рейтингът на ръководството се е вдигнал. А Дончева си е вдигнала само поканите за сутрешните телевизионни блокове, които си мрат за скандали в ранни зори, което пък е другото име на чалгата, но не в музиката, а в жанра тв предаване.
С други думи – Конгресът е развлечение за редови членове. Игрите за напреднали са ... преди него. Задкулисно! Разиграни, преиграни, обиграни, изиграни извън мотото – как беше – Сила за промяна...Кавото и да са съдържали, ние не го виждаме. И няма как.
Мъглата се е разстлала не само над София, а и над цялата страна. Толкова гъста, че и на Бойко Борисов може да му е трудно да провиди в нея.
Станишев стана шеф на БСП за втори път. 47 Конгрес на БСП - Сила за промяна или Гъста мъгла
Не е ясно какво точно е било тайното мото на социалистите в техния 47 конгрес (как така 47-ми, би възкликнала колегата Диана Найденова, нали са едва от няколко години партия! ). Щом и децата ни разбраха, че Сергей Станишев е вездесъщ...
Нима има по-силна сила за промяна, освен тази, която й противодейства? Не изиграха ли в този смисъл останалите трима кандидати за поста един очаквано сплотяващ за феновете на експремиера танц? И не беше ли тчоно това тяхната цел?
Да поразсъждаваме. Младен Червеняков. Човекът, чието име се появява винаги, когато става дума за противодействие. Спомнете си, че мнозина го спрягаха за министър на вътрешните работи като алтернатива на Румен Петков. Ех, Румене, ех, Петков...
После – Янаки Стоилов. Тънък и сух политик, навид досущ като червения дракон в столетницата – папа Жан. Но далеч под него във всяко отношение. Името му също нашумява само когато е нужно сплотяване на редиците – май последния път беше пак за да се легитимира силата на сегашния вожд...
Нататък, но не на последно място, никога на последно – Татяна Дончева. Тази пламенна дива тревожи съня на не един социалист отново винаги, щом врагът се надигне. Един Матросов в женски дрехи, готов да запуши амбразурата пред партията, излизайки с голи гърди срещу когото и когато трябва, пък каквото сабя покаже. Обикновено сабята показва, че рейтингът на ръководството се е вдигнал. А Дончева си е вдигнала само поканите за сутрешните телевизионни блокове, които си мрат за скандали в ранни зори, което пък е другото име на чалгата, но не в музиката, а в жанра тв предаване.
С други думи – Конгресът е развлечение за редови членове. Игрите за напреднали са ... преди него. Задкулисно! Разиграни, преиграни, обиграни, изиграни извън мотото – как беше – Сила за промяна...Кавото и да са съдържали, ние не го виждаме. И няма как.
Мъглата се е разстлала не само над София, а и над цялата страна. Толкова гъста, че и на Бойко Борисов може да му е трудно да провиди в нея.
