Текущи | Архив
2009-11-15 11:11
Може би не е случайно, че новият кмет на София е жена.
Йорданка Фандъкова спечели с 66 % от гласовете още на първия тур за кметски избори, оставяйки далееееч зад себе си, с цели 40 %, опонента от БСП Георги Кадиев.
Фандъкова обясни резултата си с това, че познава работата на Общината и проблемите й. Кадиев – с ГЕРБ, които в момента били на гребена на вълната.
Може би и едното, и другото, е вярно. Може би обаче на хората им писна от мъже-политици, които все нещо си мерят – кое е по-голямо, кое по-може.
Може би хората искат да ги управлява някой, в когото се припознават – жени с приятна усмивка, ненатрапливи, скромни, нищо общо с vip персоните, които ни ги тикат в лицето от всяка телевизия.
Аз съм като нея, защо тя да не е като мен? Може би това е идеята на избирателя, който все пак е станал в неделния ден с мисълта, че трябва да иде до урните.
Друг е въпросът защо толкова хора не станаха с тази мисъл. Те едва ли искат да се припознават в новия си кмет. И не им пука нито за политически брътвежи, нито за имидж...Те са, мисля си, новите българи – бъдещите избиратели. Тези, които идващите политици ще тябва да печелят не с пари или обещания, а с действие.
Трудно ще е.
Но – другите избори все още не чукат на вратата. А и ще минат поне още два вота – президентски и парламентарен, в които старият начин ще бере плодове.
Сега е по-важно друго – кой ще седне на министерския стол, от който Фандъкова става? Защото на учителите вече им се плаче: първият министър, когото и те припознаха като свой, ги напуска.
За първи път София си избра жена за кмет
Може би не е случайно, че новият кмет на София е жена.
Йорданка Фандъкова спечели с 66 % от гласовете още на първия тур за кметски избори, оставяйки далееееч зад себе си, с цели 40 %, опонента от БСП Георги Кадиев.
Фандъкова обясни резултата си с това, че познава работата на Общината и проблемите й. Кадиев – с ГЕРБ, които в момента били на гребена на вълната.
Може би и едното, и другото, е вярно. Може би обаче на хората им писна от мъже-политици, които все нещо си мерят – кое е по-голямо, кое по-може.
Може би хората искат да ги управлява някой, в когото се припознават – жени с приятна усмивка, ненатрапливи, скромни, нищо общо с vip персоните, които ни ги тикат в лицето от всяка телевизия.
Аз съм като нея, защо тя да не е като мен? Може би това е идеята на избирателя, който все пак е станал в неделния ден с мисълта, че трябва да иде до урните.
Друг е въпросът защо толкова хора не станаха с тази мисъл. Те едва ли искат да се припознават в новия си кмет. И не им пука нито за политически брътвежи, нито за имидж...Те са, мисля си, новите българи – бъдещите избиратели. Тези, които идващите политици ще тябва да печелят не с пари или обещания, а с действие.
Трудно ще е.
Но – другите избори все още не чукат на вратата. А и ще минат поне още два вота – президентски и парламентарен, в които старият начин ще бере плодове.
Сега е по-важно друго – кой ще седне на министерския стол, от който Фандъкова става? Защото на учителите вече им се плаче: първият министър, когото и те припознаха като свой, ги напуска.
