Текущи | Архив
2009-12-27 02:12
5 жертви и 27 ранени е споменът за болката, която донесе 27 декември 2003 година на страната ни. Загинаха български бойци от Втория контингент за Ирак. Причината беше взрив на цистерна, която проби загражденията на военния ни лагер “Индия” в Кербала. Новина, която обходи световните агенции наред с други вести от света за терористични нападения с жертви.
У нас новината шокира – беше първата от този род, която засегна страната ни пряко. И имената на загиналите звучаха така, сякаш винаги сме ги знаели - капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров, старши-лейтенант Николай Саръев.
Ф2Ф студио познаваше Николай Саръев от празника на Специалните сили същата година, когато го интервюира като един от най-надеждните ни командоси. Николай Саръев ще остане в архива ни с усмивката си, с гласа си, с вдъхновението – макар и запечатани само в няколко кратки секунди (толкова е достатъчно за продуцентите на новините – те ще се заинтересуват за конкретен човек само ако него вече го няма – и колкото по-трагичен е инцидентът, който му се е случил, толкова по-голям е шансът да дадат на репортера повече от минутка да разкаже за него)
Николай Саръев никога вече няма да застане пред камерата ни. За да разкажем за това, което го е вълнувало в онази Коледа, в предстоящата му Нова година.
Шест години по-късно аз, една от Ф2Ф студио, си мисля – няма значение нито една новина. Има значение всеки един човек. Имат значение въпросите...
Поклон пред паметта на Георги Качорин, Антон Петров, Иван Инджов, Свилен Киров, Николай Саръев. Защо не разбрахме имаше ли виновни за пробива в загражденията?
Да си спомним Кербала 2003-та
5 жертви и 27 ранени е споменът за болката, която донесе 27 декември 2003 година на страната ни. Загинаха български бойци от Втория контингент за Ирак. Причината беше взрив на цистерна, която проби загражденията на военния ни лагер “Индия” в Кербала. Новина, която обходи световните агенции наред с други вести от света за терористични нападения с жертви.
У нас новината шокира – беше първата от този род, която засегна страната ни пряко. И имената на загиналите звучаха така, сякаш винаги сме ги знаели - капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров, старши-лейтенант Николай Саръев.
Ф2Ф студио познаваше Николай Саръев от празника на Специалните сили същата година, когато го интервюира като един от най-надеждните ни командоси. Николай Саръев ще остане в архива ни с усмивката си, с гласа си, с вдъхновението – макар и запечатани само в няколко кратки секунди (толкова е достатъчно за продуцентите на новините – те ще се заинтересуват за конкретен човек само ако него вече го няма – и колкото по-трагичен е инцидентът, който му се е случил, толкова по-голям е шансът да дадат на репортера повече от минутка да разкаже за него)
Николай Саръев никога вече няма да застане пред камерата ни. За да разкажем за това, което го е вълнувало в онази Коледа, в предстоящата му Нова година.
Шест години по-късно аз, една от Ф2Ф студио, си мисля – няма значение нито една новина. Има значение всеки един човек. Имат значение въпросите...
Поклон пред паметта на Георги Качорин, Антон Петров, Иван Инджов, Свилен Киров, Николай Саръев. Защо не разбрахме имаше ли виновни за пробива в загражденията?
