Текущи | Архив
2010-01-13 03:01
След близо 3 часов изпит в Брюксел Румяна Желева не успя да убеди комисията, че е готова да стане еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Комисията поиска още 24 часа време за размисъл. И прехвърли отговорността за решението на председателя си Жозе Мануел Барозу.
Желева пък отказа да коментира пред журналисти своята оценка за изпита. Което допълнително настройва гилдията срещу нея.
Сгреши ли някъде кандидатът ни за еврокомисар? Според повечето наблюдатели – да, в липсата на конкретика в отговорите й – както на обвиненията за това, че е ръководила търговска фирма, докато е била евродепутат и за връзките на съпруга й със съмнителен бизнес; така и на въпросите, свързани с хуманитарната политика и помощ.
Не може външен министър, какъвто е Желева, в качеството си на кандидат за еврокомисар, да кани който не й вярва, да дойде в България, за да се запознае на място със съпруга й и с работата му. Не може също да призовава депутатите да не си губят времето повече с този въпрос, защото имало по-важни неща, например, свързани с ресора й.
Да, абсолютно е права Желева – по-важно е как ще се осъществява бързата връзка между европейските институции за реакция при кризи. И каква превенция срещу тях ще се предприеме. Защото – докато европейската администрация седи на топло и се занимава с личния сюжет на един живот, по света умират хора само защото няма хуманитарен коридор до тях.
Но това е по принцип. Желева знаеше предварително, че ще я нападнат. И едва ли е очаквала атаката да бъде мека и усмихната. Ако пък е очаквала това, значи има лоши съветници.
Лоши съветници най-вероятно са й обяснили и това, че трябва да неглижира въпросите от лично естетсво. Защото няма по-голям враг за политика от този, който сам си създава като демонстрира превъзходство и бяга от конкретни отговори.
Някой най-после трябва да научи политиците в България, че трябва да се отвръща и на въпроси, и на удари – пряко.
Иначе ще продължим да оплакваме участта си българска, че сами си копаем гроба и се дърпаме един други в него. Но констатацията не променя нищо.
Та – какво стана с Желева? Усмихнатата, спокойната, излъчваща увереност бг външен министър... Чака като студентка оценката си от изпита, а можеше отдавна да го е взела и с аплаузи или без, вече да се е заела да действа срещу кризите. Ще й вдигне ли картон Борисов?
Едва ли.
Но все някой мистично настроен анализатор ще намери връзка в това, че в деня на нейното изслушване той написа на Стената на плача в Израел - Бог да пази България?
При всички случаи, Желева ще трябва да се съобрази.
Какво стана с Желева?
След близо 3 часов изпит в Брюксел Румяна Желева не успя да убеди комисията, че е готова да стане еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Комисията поиска още 24 часа време за размисъл. И прехвърли отговорността за решението на председателя си Жозе Мануел Барозу.
Желева пък отказа да коментира пред журналисти своята оценка за изпита. Което допълнително настройва гилдията срещу нея.
Сгреши ли някъде кандидатът ни за еврокомисар? Според повечето наблюдатели – да, в липсата на конкретика в отговорите й – както на обвиненията за това, че е ръководила търговска фирма, докато е била евродепутат и за връзките на съпруга й със съмнителен бизнес; така и на въпросите, свързани с хуманитарната политика и помощ.
Не може външен министър, какъвто е Желева, в качеството си на кандидат за еврокомисар, да кани който не й вярва, да дойде в България, за да се запознае на място със съпруга й и с работата му. Не може също да призовава депутатите да не си губят времето повече с този въпрос, защото имало по-важни неща, например, свързани с ресора й.
Да, абсолютно е права Желева – по-важно е как ще се осъществява бързата връзка между европейските институции за реакция при кризи. И каква превенция срещу тях ще се предприеме. Защото – докато европейската администрация седи на топло и се занимава с личния сюжет на един живот, по света умират хора само защото няма хуманитарен коридор до тях.
Но това е по принцип. Желева знаеше предварително, че ще я нападнат. И едва ли е очаквала атаката да бъде мека и усмихната. Ако пък е очаквала това, значи има лоши съветници.
Лоши съветници най-вероятно са й обяснили и това, че трябва да неглижира въпросите от лично естетсво. Защото няма по-голям враг за политика от този, който сам си създава като демонстрира превъзходство и бяга от конкретни отговори.
Някой най-после трябва да научи политиците в България, че трябва да се отвръща и на въпроси, и на удари – пряко.
Иначе ще продължим да оплакваме участта си българска, че сами си копаем гроба и се дърпаме един други в него. Но констатацията не променя нищо.
Та – какво стана с Желева? Усмихнатата, спокойната, излъчваща увереност бг външен министър... Чака като студентка оценката си от изпита, а можеше отдавна да го е взела и с аплаузи или без, вече да се е заела да действа срещу кризите. Ще й вдигне ли картон Борисов?
Едва ли.
Но все някой мистично настроен анализатор ще намери връзка в това, че в деня на нейното изслушване той написа на Стената на плача в Израел - Бог да пази България?
При всички случаи, Желева ще трябва да се съобрази.
