2009-06-28 07:06
Така съм си кръстила файла в компютъра преди три месеца. Забравила съм го. Работата така ме налегна, че даже спрях да забелязвам пълнещите се кофи за смет на метри от вратата ми. Спрях и да се обаждам по телефона на кмета, защото освен че го стресирах, не успях да го накарам да си свърши работата.
Вчера обаче си намерих файла. И когато се връщах вкъщи след работа, се загледах в кофите умишлено. И се изненадах – те просто не се виждаха. Боклукът беше излязъл от тях. И се беше разтлал наоколо. Завземайки все повече простраанство.
Така както е тръгнало, ще тръгне и по пътя към кметството. Което, мисля си, че няма да е много лошо. Ако му засмърди и на кмета, може пък и да се сети, че трябва да се почисти.
Всъщност, какво трябва да се направи, за да се накара един селски кмет да чисти боклука?
Пробвах с какво ли не. Да му кажа, че работата му е да контролира фирмата, наета затова, на която се плаща с пари от нашия джоб. Да му обясня, че си плащаме данъка смет и като във всяка страна, в която се спазват законите, имам законното право да търся отговорност, ако някой чиновник не си върши работата. Да му напомня, че има медии, които мога да сигнализирам за нелепата ситуация с не-сметосъбирането.
Не се хвана. Но добре, че дойдоха избори. Това беше последният ми коз. Заявих, че ще изпратя оплакване до централата на БСП, до предизборния им щаб, до областната управа и до кмета на общината.
О, боже! И боклукът си тръгна.
Рано сутринта на четвъртия месец, откакто кофите не бяха чистени, бяха изпразнени. Даже не видях кога се е случило.
Проблемът е, че кампанията свършва. Но ще измисля нещо – нали най-после трябва да повярваме, че всички ние избираме тези, дето ни управляват – и в кметствата, и в парламента. И че всъщност сме по-силни от тях. И от боклуците...
Селските боклуци
Така съм си кръстила файла в компютъра преди три месеца. Забравила съм го. Работата така ме налегна, че даже спрях да забелязвам пълнещите се кофи за смет на метри от вратата ми. Спрях и да се обаждам по телефона на кмета, защото освен че го стресирах, не успях да го накарам да си свърши работата.
Вчера обаче си намерих файла. И когато се връщах вкъщи след работа, се загледах в кофите умишлено. И се изненадах – те просто не се виждаха. Боклукът беше излязъл от тях. И се беше разтлал наоколо. Завземайки все повече простраанство.
Така както е тръгнало, ще тръгне и по пътя към кметството. Което, мисля си, че няма да е много лошо. Ако му засмърди и на кмета, може пък и да се сети, че трябва да се почисти.
Всъщност, какво трябва да се направи, за да се накара един селски кмет да чисти боклука?
Пробвах с какво ли не. Да му кажа, че работата му е да контролира фирмата, наета затова, на която се плаща с пари от нашия джоб. Да му обясня, че си плащаме данъка смет и като във всяка страна, в която се спазват законите, имам законното право да търся отговорност, ако някой чиновник не си върши работата. Да му напомня, че има медии, които мога да сигнализирам за нелепата ситуация с не-сметосъбирането.
Не се хвана. Но добре, че дойдоха избори. Това беше последният ми коз. Заявих, че ще изпратя оплакване до централата на БСП, до предизборния им щаб, до областната управа и до кмета на общината.
О, боже! И боклукът си тръгна.
Рано сутринта на четвъртия месец, откакто кофите не бяха чистени, бяха изпразнени. Даже не видях кога се е случило.
Проблемът е, че кампанията свършва. Но ще измисля нещо – нали най-после трябва да повярваме, че всички ние избираме тези, дето ни управляват – и в кметствата, и в парламента. И че всъщност сме по-силни от тях. И от боклуците...
